Щастието е различно като смисъл и проявление за всеки, но еднакво ценно в отношенията ни със самите себе си и с другите. Представих в предната ми статия няколко важни причини да се въздържаме от връзка с даден човек или да прекратим такава. В резюме припомням тези ключови мотиви, които сякаш подминаваме.
Подводните камъни
- Липса на физическо привличане
- Дисхармония във физическите нужди
- Борба на характери и егота
- Чувство за хумор
- Драстична разлика във възрастта
- Ревност и чувство за притежание
- Обидчивост и прекомерна взискателност
- Наличие на зависимости
- Силно финансово несъответствие
- Разминаване ценностите
- Религиозни, културни или философски различия
- Склонност към агресия и манипулация
Нали няма идеални, все пак…
Да, няма, така е. Дори човек да е обсебен от темата за личностното развитие и да се старае, то това пак е проява на егото и вид невротизъм. Важно е, а в някои моменти и наложително да бъдем адаптивни, гъвкави, предприемчиви, да се себеактуализираме. Само че, промяната е акт на осъзнаване, последван от вземането на решение и действия, в подкрепа на това решение. Иначе остават силното желание и голите обещания.
Отделен е въпросът, че нещата, които искаме да променим, може да не са същите, от които партньорът има нужда, за да бъде в хармонични отношения с нас! При немалко случаи, гореизброените причини имат по-голяма сила и влияние върху качеството и продължителността на връзката.
Няма лошо да дадем шанс и да бъдем търпеливи, но колко пъти сте се убеждавали, че вълкът козината си мени, но нрава – не? Приятно е да имаме различия, но такива, с каквито да се допълваме. Фундаменталните разминавания в навици, начин на мислене и стил на живот рядко водят до благоденствие по общия път.
Импулсивните реакции
Понякога просто ни омръзва да се съобразяме. Търсим лесния начин. Игнорираме фактите. Валидни ли са изброените мотиви, съм установила следното:
✔️Импулсивното започване на флирт и отношения с тези оправдания рядко има щастлива развръзка:
“докато се появи някой/друг”
“за да не ми е трудно и самотно”
“защото не съм от желязо…”
“искам да пробвам, каквото стане”
✔️ Кратката отсрочка, необходима за поне малко опознаване и преценка е 2-6 месеца, но истинските характери се проявяват единствено в брака!
Тази констатация, провокирана от дългогодишни наблюдения, не само над моя брак или съвместни съжителства. Както е казвал Кант – едно е да си пред океана, друго – в него. Важи в пълна сила и за родителството. “Когато имам деца…” , след появата на такива, обикновено остава едно многократно опрадвано заявление или обещание.
✔️ Прекаленото изчакване не е препоръчително. Без значение дали се познавате от скоро и сте привлечени, или сте били емоционално близки и сега има възможност да е “нещо повече”, води единствено до създаване на излишно напрежение. Много пъти и до загуба и на доверието, и на приятелството.
Нито рак, нито риба
Подобни ситуации са дискомфортни и за двете страни, но поставянето на ясни граници и решение – не, отношенията ни ще останат другарски или добре, да опитаме, трябва да са категорични и своевременни.
Изхождайки от от моя скромен опит, две-три потенциално възможни приятелства с другия пол съм разваляла с по-интимни такива. След това близостта остава, но претопена, премоделирана, неудовлетворяваща, с времето навяваща снизхождение към разочарованието и т.н.
Има и наистина доста успешни връзки, започнали с дългогодишна дружба. Но ако априори е имало някакви съмнения и пречки да се премине “на друго ниво”, почти винаги те са били за добро и са сигнализирали тази граница да не се преминава.
Най-голямото мъчение е да продължиш да държиш в неведения другия. Също – да опитваш да даваш някакви аванси на симпания, но да си вътрешно убеден, че това не е човекът, поради някои от гореописаните причини.
Да продължим, все пак, или не?
⛔️ Понякога дори изброените фактори да са в пълна съвместимост, някои навици и особености могат да бъдат напълно основателна причина за раздяла или по-неблагоприятното – развод.
⛔️ Липсата на диалог и предварителна яснота по всички ключови въпроси и теми е пагубна.
⛔️ Всяка една от споменатите причини може да бъде такава за несполучлив брак, въпреки вложените чувства, усилия и време.
Независимо от това, трябва да имаме кураж, да мислим логично, действаме адекватно, да преценяваме, проверяваме. Можем се наслаждаваме се на парньора и установим дали той продължава да е източник на вдъхновение и радост за нас?
Той не е кола, която може да се смени, продаде или изостави, след като сме направили избор.
Какво е решението?
✔️ Преценим ли, че е достоен, но не е “нашият човек” – да не го залъгваме с противоречиви сигнали, за да намери своето парченце от пъзела.
✔️Ако не е достоен, според нашите представи – да го подминем и да не отделяме толкова от енергията си за него и да се огледаме за друг човек. Такъв, който ще ни кара да изпитваме едновременно възторг и умиротворение, споделеност, но и уважение на правото ни на лична свобода.
✔️ Когато някой ни е симпатичен и искаме, все пак, да сме по-често с него, да намерим начин това да се случи под друга форма. При условие че ни радва, но по някакво стечение на житейските обстоятелства не искаме, или не можем да имаме пр.брачни отношения, нека му го заявим го ясно. Междувременно, да продължим да му пишем, каним, общуваме, споделяме време и интереси, това поне е винаги полезно -двустранно!
На всички пожелавам от сърце прекрасни, любящи, споделени, красиви и хармонични отношения! ?
С уважение:
Милена Белчева, Вашият имидж консултант
ИМИДЖ СТИЛ ПРОСПЕРИТЕТ ©
заглавна снимка с илюстративна цел: teksomolika-freepik