Date/Time
Date(s) - 2nd June 2021
All Day
Categories
Родина
Тя не тръпне да бъде възпята
в най-възторжени оди и химни.
Но за нас – пътеводна и свята,
е искрица през нощите зимни.
И я носим под тънката дреха
на победи, мечти и разрухи.
От живота ни всичко отнеха,
не и нея. Днес още е тука!
Все едно, че трептика свенливо,
примирена от битки напразни.
Ние знаем – била е огниво,
разгорено от Ботев и Вазов.
За чедата си – стряха и пример,
дар безценен от мъдрост и слово.
И умираха в нейното име,
и прераждаха с вяра – отново.
Не от ревност я бранеха често –
красотата ѝ кой не поиска?
Не от порив за лесна известност,
а защото я чувстваха близка.
С нежен дъх на смокини и круши,
с поглед ласкав на майска морава,
тя омайва. В гласа и` заслушан,
Господ сам удивен занемява.
Даже блудният син я обиква!
Даже бедна – остава богата!
Първи спомен и сетна реликва.
Най-уютният бряг за душата…
Милена Белчева
