Празничните дни не са само дни и моменти на суетене и гравитиране около пищни или по-скромни трапези, поводи за наздравици и сладкоотегчителни брътвежи. Те са и повод за усамотение, размисъл, вглъбяване, ретроспекция, проясняване…Време, в което освен да изкажем, вербално или не, благодарност за случилото се и неслучилото се, трябва да преразгледаме своите принципи и избори. Да поемем отговорност и осмислим мотивите си.
Да преценим това ли е пътят, който ще ни отведе до желания мир и хармония със себе си, с близките си, със света. Да отсеем нужните чувства, да се освободим от неефективните мисли и убеждения, да разчистим смазващите отношения. Да се запитаме за личните си и външни съпротиви…Защото не само домовете ни имат нужда да бъдат светли и чисти, но и телата, и душите, и умовете ни. Да погледнем отстрани – били ли сме добри родители, синове/дъщери/близки, приятели?
Били ли сме достатъчно отдадени на хората, които са имали нужда от нас, или сме ги ингорирали, заради собствените си драми, “дела и документи”? Признателни ли сме за това, което сме получили под една или друга форма? Или сме избирали полюсите “нямаше нужда, не съм го молил(а)”/ “щом е с мен/щом ме е родил е длъжен да ми помага”, за да оправдаем бездушието си? Успели ли сме да контролираме гнева си, раздразнението, сприхавостта, или прибягваме до удобните мотиви, че сме жертви на обстоятелствата?
Мрънкаме ли, че това или онова е нетърпимо, че е по-лесно да омаловажиш нечий жест, опит за подкрепа или разговор, отколкото да приемеш, че всеки има моменти на слабост? И е благословение да има кой да му подаде ръка, за да се измъкне от дъното? Да помислим – не крием ли зад оптитите си да компенсираме по празниците близките си с щедри благопожелания и жестове, липсата на съпричастност към случващото се в техните души през останалото време от годината?
Подаръците компенсират ли моментите на отчуждение, силните признания заличават ли постоянното недоверие, прикритост, язвителност?
Изблиците на неоправдана ревност израз на любов и уважение ли са?
Нагнетената атмосфера в дома или на работното място благоприятства ли разрешението на един или друг проблем, прави ли ни по-пълноценни личности?
Потисканите емоции знак за търпение ли са, или затишие пред буря, която ще съсипе и нас, и околните?
Демонстрациите на грубост сила или слабост са?
Кои сме, какво искаме, как ще продължим?
За какво използваме умората-за оправдание или съзерцание?
Кога доброто ни е било всъщност зло?
Защо нещо, което сме смятали за правилно, се възприема за обидно и погрешно?
Мъдри ли сме, щом допускаме да сме нещастни и непълноценни?
Добри ли сме, щом тези около нас се чувстват комплексирани, изразено в потиснати или избликнали емоци?
Кога изненадахме някой спонтанно?
Кога прегърнахме човек, който не заслужава?
Кога разговаряхме кротко или помълчахме приятелски с децата си в момент, в който е трябвало да ги порицаем, макар и като градивна критика?
Слабостта или великодушието ни правят човечни? Осъзнаваме ли с колко излишен драматизъм живеем и с какви ли не глупости се опитваме да запълним липсата на опора в живота си?
Защо сме избирателно духовни?
Не е ли високомерно да се възприемаме като такива, само защото спазваме определени ритуали и обличаме волята си в блага молитва?
Над кого искаме да се наложим-над себе си, над “кармата”, над Бог?
Предлагам Ви селекция от мисли, свързани общочовешки теми, добродетели или негативни чувства, мисли, качества. Просто повод да се погледнем в огледалото и да прозрем нереалността на образа. Да се запитаме дали не сме сложили с лекота точка там, където е трябвало да продължим или дали не сме поели път, по който не е трябвало да вървим?
Бъдете здрави, смирени и благословени!
ОБИЧ
Винаги ни се струва, че ни обичат за това, че сме толкова добри. А не се досещаме, че ни обичат, защото са добри тези, които ни обичат. Толстой
Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме. – Шилер
Силната любов е възможна само със силен мъж.
„Всяка любов, която не е основана на приятелство, е като къща, построена върху пясък.” Ела Уийлтър Уилкокс, писателка
EМОЦИИ. НЕПРИЗНАТЕЛНОСТ. АГРЕСИЯ
Три неща трябва да контролираш и овладяваш-темперамент, език,поведение.
Три неща трябва да избягваш – жестокост, надменност и неблагодарност.
Александър Чирков
„Прокажен”. Днес ние употребяваме тази дума повече за психически прокажен човек, понеже физически тази болест не е толкова разпространена, както в миналото. Проказата не е нищо друго освен неблагодарността на човека. Дънов
Агресията е проблем на ума, а не на окръжаващия свят.Сизар Фавела
Склонните към насилие лица са предразположени към свързани с агресия мисли.
Да ругаеш е компромис между бягство и бой. – Финли Питър Дън
Жестокостта не може да бъде спътница на мъжествеността.Мигел де Сервантес
Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие. К.А.Хелвеций
РЕВНОСТ
Управляват на света три особи. Наричат ги: Завист, Ревност, Злоба. – Себастиан Брант
“Какво представя ревността? – Сиромашията на живота… Когато се казва, че някой е ревнив, това значи, че той е осиромашал и умствено и сърдечно – във всяко отношение… Той изгубва и радостта си.”;
“Ревността е качество на животинското царство.Ако човек я внесе, тя ще стане препятствие.Ревнувайки си мислиш, че могат да ти отнемат човека, когото обичаш и идва ред на подозрения и омраза.Започваш да ненавиждаш и разрушаваш себе си.”
“Ревнувайки, поставяш човека, когото обичаш по-ниско от теб.Любовта изключва всяко съмнение.”
Дънов
“Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.” Александър Дюма – син
УВАЖЕНИЕ. ДОСТОЙНСТВО
По-голяма част от мъжете изискват от жените си да притежават достойнства, които им липсват на тях самите. Толстой
Винаги е било тайна за мен: как хората могат да уважават себе си, унижавайки други, като тях самите. – Махатма Ганди
ОТКРОВЕНОСТ
Малко са хората, на които истината не звучи като обида. – София Сегюр
ОПРАВДАНИЯ. ОТГОВОРНОСТ. ЛЪЖА
Няма негодник, който да потърси и да не намери по-лоши от него в някакво отношение други негодници, и това да му даде повод да се гордее и да е доволен от себе си. Толстой
Всеки човек намира за себе си оправдание, и колкото по-подъл става, толкова по-трогателна е неговата история. – Джо Аберкромби
Когато един мъж обича, той е в състояние да пренебрегне голяма част от своите потребности за сметка на половинката си. В момента в който мъжа престане да държи на думата си, той престава да бъде мъж.Т.форум
Когато човек започне да го е жал за себе си или да измисля оправдания за своите неуспехи, той започва постепенно да умира. – Наполеон Хил
Пълното поемане на отговорността за своите действия разширява границите на вината и намалява възможностите за бягство. Индивидът вече не може спокойно да се удовлетворява с такива алибита, като “Аз нямах това в предвид”, “Не можах нищо да направя”, “Следвах неопределим импулс”. – Ървин Ялом
Хората блестящо умеят да си намират оправдания. Това е един от най-отвратителните наши таланти. – Джонатан Карол
Мъжете нямаше да лъжат толкова, ако жените не питаха чак толкова. — Юзеф Булатович
Веднъж изрекъл първата лъжа,вече не можеш да спреш.Лъжата става начин на оцеляване. “Daisy”
ТЪРПЕНИЕ
Всичко идва при този, който умее да чака. Толстой
ПРОШКА
Да простим – не означава да извиним някого или да оправдаем злодеянието му. Вършейки това, ние се примиряваме със злото (проявяваме излишна снизходителност към него), като подлагаме себе си и другите на насилие. Например: жена, която системно е обект на насилие от своя съпруг, го оправдава и вини себе си, че го е раздразнила и сама е предизвикала неговата агресия.
Подобен подход омаловажава прошката, тъй като започваме да смятаме, че да простим – означава себеунижение пред злото. В случаи като този оправдаването на наранилите ни не е прошка, защото продължаваме да живеем в ужас, страх и неприязън с ближните, вместо в атмосфера на доверие и любов. Прошката не означава просто да приемем обидата като факт и да продължим по пътя си, без да обръщаме внимание на болката. Pravoslavie.bg
“Какво е любовта – да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава” – Йохан фон Гьоте
“Не можеш да простиш на някого, ако първо не си простил на себе си“ – Алберт Швайцер
МЪЖЕ.ЖЕНИ
В мъжа жената търси баща, брат, син, дете, приятел, покровител, съветник – и мъж. Венцеслав Константинов
Когато жената не успее в нещо, казва: “Това е мъжка работа!”. — Венцеслав Константинов
Уморих се от мъже, които ме искат, но не ме желаят. От такива, които ме харесват, но не ме обичат. И от такива, които ми говорят, но ме лъжат. И от такива, които ме ревнуват, без да ме имат…”Последвай ме”, Александър Глог
Колкото е по-глупав и неуспял един мъж, толкова по големи са претенциите му към жените. Коко Шанел
Общото между мъжете и жените: и едните, и другите смятат, че между тях няма нищо общо. — Венцеслав Константинов
Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това. — Съмърсет Моъм
В живота на жената не може да има по-голямо унижение от това да се отдаде на мъж, недостоен за любовта й; порядъчната жена никога няма да прости това нито на себе си, нито на него. — Стефан Цвайг
Жената пада в нашите очи не когато се отдава на други, а когато ни се отдава на нас. — Жан Ростан
Аз ще се обадя първи дори след жестока кавга. Аз съм мъж. Аз съм по-силния. Чанинг Тейтъм
Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето. — Джером К. Джером
Да си от мъжки пол е даденост по рождение. Да бъдеш мъж е въпрос на избор. Едуин Луис Коул
Това, което аз наблюдавам в момента е, че голяма част от мъжете и жените са по неволя мъже и по неволя жени. Ще спечелим всички като общество, ако не се съпротивляваме на ролите, които природата ни е отредила и ако се откажем от инфантилността, поемайки отговорност за съхраняването на чудото, наречено живот. Росица Тончева
Единственият начин да разбереш една жена е да се влюбиш в нея, но тогава вече не е нужно да я разбираш.
Силните жени очакват от мъжете смели постъпки, решения, подвизи, предложения, а слабите мъже не са способни на подобни постъпки. В допълнение, на силните жени им харесват мъже, които се развиват като личности, вървят напред, а от слабите мъже това не може да се очаква. Интуитивно, силните жени търсят подобни на себе си личности – т.е. силни мъже, а слабите мъже – напротив – са привлечени от силни жени, от което произлиза цялата дисхармония.-редактор „Тя“
Всички сме едно и имаме подобни проблеми, само че погледнати през различни призми.Антагонизмът между двата пола всъщност е измислица, защото не можем едни без други.Георги Георгиев
ПОДКРЕПА. ПРИЯТЕЛСТВО.БЛАГОДАРНОСТ.
Ако на някой в близост му е нужна помощ, захвърляй всичко и помагай, с каквото можеш и не можеш. – Адам Сандлър
Благодарност-най-малката от добродетелите, но когато е неблагодарност-най-лошият от пороците! Томас Фулър
Неблагодарният човек е без съвест, такъв, на който не може да се вярва. Петър Велики
Когато изразяваме благодарността си, не бива никога да забравяме, че най-висшата признателност се крие не в изговарянето на думи, а в това да живеем, според тези думи. Дж.Кенеди
С приятелско намигване,
Милена Белчева – Феята на цветовете,