Започвам с лична предистория
“Пипи Дългото чорапче” е книжката, която най-силно е повлияла на моя живот, поради факта, че е първата, с която асоциирам детството си. Майка ми я беше намразила, защото исках нея и само нея, а когато се научих да чета ми беше настолното произведение.
Живеехме в прекрасна вила, доста приличаща на Вилекула и имахме съседчета-момче и момиче, които живееха до гората и сещате се-индентифицирах се с героинята и пренасях в ежедневието си повечето образи и случки от книгата.Ето малка част от житейските уроци, които “попих” от гениалната Астрид Лингрен, умело втъкани в образа на луничавата и героиня-Пипи:
Умението да бъдеш рационален:
“…Смятам да науча коня да кара ски. Но не мога да проумея дали ще му трябват четири ски или само две”
“Спомням си, веднъж бях излязла да търся неща в джунглите на Борнео. Точно в средата на девствения лес, където никога не беше стъпвал човек, намерих, какво мислите? Един прекрасен дървен крак. После го подарих на някакъв еднокрак дядо, който заяви, че такъв дървен крак не можел да се купи за нищо на света.”
“…Някой прекрасен ден ще тупна от небето в Австралия и тежкО на онзи, върху чиято глава се стоваря”
Силата на положителното мислене:
“…Надали има други такива късметлии като вас. Ами какъв късмет имахте, че бяхте мокри до кости, преди да завали. Иначе дъждът щеше да ви измокри”
Удивителното чувство за хумор:
“…Белите деца не можели да плюят ли? Ти не знаеш каквво говориш. Те се учат на това още от първи клас! Плюене по дължина, плюене на височина и плюене със скок. Ех, да можеше да видиш как плюе учителката на Томи и Аника! Тя взе първа награда по плюене със скок. Като скача и плюе, целият град ликува.”
“Приятно пътуване! Пък ако не се върнете за 50-тия ми рожден ден, ще ви търся по радиото!”
“…В Китай е по-друго. Веднъж в Шанхай видях един китаец с толкова големи уши, че ги използваше като наметка. Когато валеше, се свиваше под тях и му беше много топло и хубаво. Е, разбира се, за самите уши не ще е било много приятно. А когато времето биваше особено лошо, той канеше приятелите си да се подслонят под ушите му. Те се настаняваха там и пееха своите тъжни песни, докато дъждът престанеше. Всички много го обичаха заради ушите му. Този човек се наричаше Хай Шан…”
“Бели деца обича уморение. Бели деца направо полудява, ако бели деца не получава всеки ден голяма доза уморение…Ако чуете някое бяло дете да плаче, бъдете сигурни, че или училището е изгоряло, или са им дали няколко свободни дни за почистване, или учителката е пропуснала да им зададе домашно по уморение. Пък да не говорим какво става, когато ги разпуснат за лятна ваканция! Настава такъв плач и такива ридания, че човек предпочита да умре, отколкото да ги слуша.
Няма сухо око, когато затварят вратите на училището за цялото лято. Децата се запътват към домовете си и пеят тъжни песни за своята мъка и направо се задавят от ридания, като си помислят, че ще минат няколко месеца до следващия час по уморение. Да, това е безподобна трагедия! — завърши Пипи и тежко въздъхна. “
Заразителен ентусиазъм:
” Дали е трудно да се лети? — каза Пипи и хвърли мечтателен поглед към ръба на издатината. Там скалата пропадаше стръмно надолу и беше доста висока.— Човек сигурно би могъл да се научи да лети надолу — продължи тя. — Но положително е по-трудно да се лети нагоре. Всъщност нека започна от по-лесното. Смятам да опитам. “
Неподправената сърдечност:
“Освен това ще ви кажа, че в Белгийско Конго няма нито един човек, който да говори истината. Там по цял ден лъжат. Започват в седем часа сутринта и продължават до залез слънце. Тъй че ако някой път се случи да излъжа, опитайте се да ми простите и си спомнете, че съм живяла повечко време в Белгийско Конго. Но въпреки това бихме могли да станем приятели, а? “
Впечатляваща практичност:
“Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата… Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца. Но затова пък там няма плешиви хора. Имало веднъж някакъв чичко, който бил тъй неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията.”
“А сега по-добре си идете у дома — каза им Пипи, — за да може утре пак да дойдете. Защото ако не си отидете, няма как да дойдете пак, нали?”
“Ти знаеш ли — говореше Пипи на малката си маймунка, — че дъската за точене е съвсем недостатъчна, когато човек иска да опече поне петстотин курабии?”
“— Наистина ли човек може да вземе всичко, което намери? — попита Аника.
— Да, всичко, което лежи на земята — отговори Пипи.
Историята продължава:
Малко по-нататък възрастен човек беше задрямал на тревата пред къщата си.
— Оня човек лежи на земята — каза Пипи — и ние го намерихме. Ще го вземем!…
— Не, не, Пипи! Не може да вземем този чичко, не бива! — възкликна Томи. — А освен това за какво ни е?
— Как така за какво ни е? — Той може да послужи за много работи. Ще го поставим например вместо заек в клетка за зайци и ще го храним с листа от радика. Но щом не искате, от мен да мине. Макар да ме е яд, че ще довтаса някой друг нещотърсач и ще го отнесе.”
Искате още, нали…
“Учителката се помъчи да си даде вид, че не чува нищо и се обърна към Аника:
— Е, Аника, да вземем следния пример: Густав бил със своите другарчета на училищен излет. Когато тръгнал, имал една крона, а когато се прибрал, имал седем йоре. Колко е похарчил?
— Ами че да! — провикна се Пипи. — Искам да зная защо Густав е бил такъв прахосник, дали си е купил лимонада с тези пари и дали си е измил ушите, както трябва, преди да излезе от къщи?”
“Слушай какво, леличко, започваш да прекаляваш. Та нали току-що ми каза, че седем и пет прави дванайсет. В края на краищата дори и в едно училище трябва да има известен ред. А всъщност щом си се увлякла като дете по тия глупости, върви в някой ъгъл да си смяташ, пък ни остави на мира да си играем на гоненица”
Всеобхватно приложение
Ценни съвети по тайм-мениджмънт:
“Нямам представа какво смятате да правите — каза Пипи. — Но лично аз не бива да мързелувам. Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време.”
Смайващ лайф стайл и ефективна релаксация:
“Пипи винаги спеше с крака върху възглавницата и с глава под одеялото.
— Така спят в Гватемала — увери ги тя — и това е единственият правилен начин да се спи. Така мога да си мърдам пръстите на краката, докато спя. Можете ли да заспите без приспивна песен? — продължи тя. — Аз винаги трябва да си попея малко, иначе не мога да мигна.”
” Вие си пейте, пък аз ще си поотпочина…От много учене и най-здравият може да се съсипе. “
Любовта към Кафето и други житейски наслади…
“Не се мина много време и кафето беше готово. Предишния ден Пипи беше опекла кифлички. Тя застана под дъба и започна да подхвърля нагоре чашките за кафе. Томи и Аника трябваше да ги ловят. Понякога дъбът ги улавяше, та две чаши се счупиха, но Пипи изтича и донесе други. После дойде ред на кифлите и известно време из въздуха летяха цели ята кифлички. Те поне не се чупеха.
Накрая Пипи се покатери на дървото, като носеше в едната си ръка каната за кафе. В джоба си беше сложила бурканче сметана, а в една малка кутийка — захар. Томи и Аника си мислеха, че кафето никога така не им се е услаждало. В къщи не им даваха да пият всеки ден кафе, а само когато бяха канени на гости, както беше и сега.”
Какъв е Вашият lifestyle?
Без съмнение, мога да продължа до безкрай, но нека да разберем и за вашите усмихнати и умилителни спомени от присъствието на магнетичната Пипилота в живота ви.
🙂 Сега е време за едно превъртане, ала виенско колело – една от любимите ми анти-стрес практики… (да, и на тези години още го правя) 🙂
В заключение – бъдете смели и дръзки, автентични и различни! С пожелания за безброй мъдри щуротии. Никога не знаете на какви благодатни пътища могат да Ви отведат!
Милена Белчева – Вашият имидж и lifestyle консултант