СБОГОМ ДЕТСТВО. НЯМА БАБИНДЕН
МИЧЕТО -ДАНТЕЛЕНО ЩАСТИЕ
Моята кралица на белѝте и чудесата, моето момиченце ненагледно се сви като гълъбче и отлетя. Беше моя учителка и в детската градина, и цял живот. Научи ме как да правя лепило от брашно в първи клас и пазя първия ми читателски дневник, който ме накара да си направя. Показа ми десетки билки, как да ги разпознавам и ползвам. Вмени ми манията по стерилно бели опънати чаршафи и подреждането на измитите прибори по видове на равни отстояния. Виждаше интересите ми в модата като дете и като следвах, настоя на 19 да изкарам и няколкомесечен курс за манекени и фотомодели, радвам се, че я послушах. Опита ми помага много сега, като имиджмейкър.
“КАКВО ЩЕ МИ ГОВОРИТЕ ЗА ТЛЕН…”
Завеща ми най-вкусните рецепти за легендарните бели курабии на баба Янка, питка слънце, баница, кюфтета, тиквеник, конфитюри…
Научи ме да пия кафе на около 4г., по традиция и до днес в 4 следобед. Сега, почти навършила, 94г, последното ѝ давах с лъжичка, както тя ми е давала тогава да си сръбвам. Обичаше го със захар, аз моето – чисто. Събирахме се в този час у съседката – баба Славка на ниска маса, в джезвето винаги и щипчица леблебия за каймак и в подноса – чаша с вода и лъжица бяло сладко. Е, и много клюки, които не ми бяха особено интересни. Когато старицата почина, по-често идваха гости у нас от зори до мрак, стигали са до 30-40 за ден. Ухаеше на прясно мляно кафе от зори, но го пиехме или под бадема навън, или на верандата на Вилекула. Един от последните ни споделени мигове следобедно кафе”, в деня на поезията и музиката 1.10.23, е увековечен в първото кадро. Правеше дозите толкова серт, че няколко пъти имах сърдечни атаки. Предлагаше ми от сутринта и вино, разбира се.
С дядо ми – красавеч, философ и магнит за жените, имаше доста изпитания, но го дари с вярност и послушание в брака. Разхождаха се за ръка след вечеря като по-млади и винаги я целуваше, след като се обръсне. Тя мразеше навика му да се разхожда по потник. Мичето бе непоносим, но любим чешит, най-пъстрият и удивително необикновен човек, който познавам. Много горда и притеснителна едновременно. Сърдеше се като малко дете, но си водеше винаги стриктна радостна статистика колко души и кои са я поздравили на някакъв празник.
“КРУШАТА ЯБЪЛКИ НЕ РАЖДА”
- Предала ми е: дара на Живота
- необятното си въображение
- огромната си артистичност
- любовта към мода и иновации (не разбираше, обаче, интереса ми към винтидж и антики)
- абс.винаги “право куме в очи” и журналистическия подход (изчервяваше всички непознати изчерви с цветущи въпроси, но да всеки ѝ отвръщаше с кеф)
- кулинарния майсторлък
- жаждата за знания и новости
- необичайното чувство за хумор
- любовта към песните
- раздаването на макс
- постоянните изненади
- свръх гостоприемството
- страстта към педантичен личен маниер на подреждане
- шантавия хумор
- писането на стихотворения, писма, спомени и оди (но се дивеше как почти денонощно пиша книги, дневници, органайзери)
- навика за ръчното изработване на специални подаръци
ЛИКА-ПРИЛИКА, НО НЕ СЪВСЕМ
- Казваше последните месеци, обаче, че по нищо не си приличаме – “Ти си копие на баща си”. Е, имаше и различия:
- Знаеше наизуст стотици вицове и стихотворения, аз не знам изобщо
- Аз съм бунтар, но не инат. Тя ако си науми нещо – НЕ Е НЕ! Аз съм още “меката Мария”.
- Аз ходя леко рошава и дългокоса като фея (все се възмущаваше), а тя с изрядно поддържани коси – преди на букли, после пригладени
- Тя обичаше да пие от най-неугледните чаши, аз – само в най-изисканите и тънкостенни (каза, че съм родена за кралско семейство милионери)
- Рисуваше по детски, аз съм дипломиран художник
- Аз мога да плета на пръсти, тя бе феномен на една и две куки, тя е феномен на една и две и пет куки, но така и не взех това умение от бабите си
- Примираше да ме залее с черна хроника, която неистово не търпя и отбягвам
- Обожавам масажи и милване по косата, за нея бяха мъчение
- Втурвах се да я прегръщам, но все пищеше -“Баби не се целуват!”, чак накрая сега ми разреши да я целувам постоянно по челото.
“ВСИЧКО ОТМИНАВА ПОД ТОВА НЕБЕ. БОЛКАТА ОТЛЯВО – НЕ”
- Не отидохме двете на театър, кино и почивка някъде, след детските ми години
- Не успя да гостува у дома последното десетилетие, но имахме Рождество у сестра ми.
- Не си говорихме достатъчно за Бог и спасението, уважаваше моите молитви и живот, но имаше по-обикновени свои. Веднъж много се смяхме, защото вместо на някаква икона, понеже недовижда, са молила на една наша снимка в близост. Казах ѝ, че е почти същото, защото също ѝ желаем най-доброто.
- Не доживя да познава втория ми мъж и да присъства на сватбата ни
- Не дочака издаването на книгите ми за красота, комуникация, интелект, дневниците и новите стихосбирки, но до последно ми се дивеше – “стига писа, ма, почивай си малко”
- Не преодоля самообвиненията си, че не удължила живота на майка си (паднала в банята по сходен начин) и че не е родила второто си дете
- Искаше да я посетят някои познати, но те бяха погълнати от своите битовизми
- Не научила за себе си тайна, която нейна роднина, искала да ѝ признае, а се споминала
- Не завъртя юбилейните 100, като нейния дядо Драгни.
ПРЕЩЕДРИТЕ БЛАГОСЛОВИИ НА ЖИВОТА
- Имахме близо половин век обща история, при това в 2 века
- Преживяла е войната, но казваше, че руснаците били по-жестоките
- Летяла е със самолет и е посетила няколко държави на младини
- Разделихме се в голямо изпитание, но и с голяма любов
- Дори след падането си ни позна и накрая, макар насила, отвръщаше на почти ежедневната ми молба да ми се усмихне.
- Всеки пък ме оглеждаше “от глава до пети” и цъкаше одобрително и с възхита, че съм “по модата”, забелязваше всеки детайл и коментираше, ако нещо не ѝ допада
- До последните дни пяхме заедно “От Балкана слиза бяла Яна, да си пере белите си гащи” и “Гърди си с рози накичи”
- Бог десетки пъти ѝ е спасявал живота от какви ли не тежки ситуации и болести
- Така и не разбра какво е пандемия и не премина през Covid – проклятието
- Присъства на една театрална и две мои поетични премиери
- Написа ми две-три стихотворения и ми е помагала за първите мои опити като мъничка
- Както и на другата баба, и аз съм ѝ посветила стихотворения и дори се видя на снимка по бански във вестникарски конкурс.
- Радваше се и на литературните ми награди и творчески изяви, дипломи, квалификации
- Посетихме родната ѝ къща в с.Кралево, когато бе на 88 и видя свои приятелки
- Записах безброй файлове и доста клипчета с нейни истории
- Споделяше ми тет-а-тет и всичките си тайни и твърде пикантни истории
- Успях да съставя и тя да ревизира последно родословното ни дърво (с над 30 нейни първи братовчеди)
- Беше признателна, че сме създали “красиво поколение”
- Помогна в отглеждането на първия си правнук, докато съм на лекции и доживя вторият ѝ да стане абитуриент и студент. Видя и другите си по-малки правнучета.
- Отпразнува своите 93 на ресторант с голяма компания близки и роднини и чу чудни слова за себе си.
- До края на живота си получаваше поздравителни картички и обаждания от чужбина.
- Познавах почти всичките ѝ приятелки и дори ходех на техните срещи, често до плажа
СОЛТА СЛЕД СЪЛЗИТЕ
Вече няма кой да ме нарече “Моето Мили-ардче” и да ми пее “Топла питка, сиренце, ти си мойто пиленце”. Невъзможно ми е да говоря за нея в минало време. Приключих този текст в 4:00 сутринта, с пресъхнали за кратко очи. Помня как нейните топло лешникови изведнъж се обезцветиха в края на дните ѝ. Стискаше протестно клепачи, с непоносимост, че е зависима и в деня на моето причастие, разбрах, че повече няма да ги отвори.
Желая дълголетие и вечен живот в Небесните селения на Вашите близки и такава дълбока привързаност и обич, забавни приключения и неизменно упование.
Милена Белчева, една благословена внучка