Поредният гост в рубриката “Призвание и признание ” е Пламена Иванова – психолог и обучаващ се психоаналитик и терапевт. Освен за това как е разпознала своето призвание, тя ще разкаже повече за възможностите, които дава психологията по отношение на нашата професионална ориентация.
Преди повече от 20г., ти правиш важен житейски избор по отношение на професионалното си образование. Сподели за водещите мотиви, довели до това решение.
Мотивите ми за това да се обучавам като психолог, бяха свързани с една моя естествена потребност и желание – да помагам и да бъда полезна. Този модел възприех от семейството, в което съм родена, както и от разширената ми фамилна среда. Виждах тяхната постоянна подкрепа към околните, като това взаимодействие с тях, повлия и на моите възприятия. Съзрявайки, осъзнах, че искам да бъда част от този процес на сътрудничество.
Ези или тура?
Избираш съзнателно да подражаваш на този модел и залагаш на психологията, като най-адекватно средство в реализацията на тази твоя нужда да помагаш на хората. Но от срещите ни през времето, знам че си била импулсивно изкушена от друго проявление на тази потребност, разкажи повече за този период и избор.
Да, когато бях дете, въодушевлението ми от общуването с животните, любовта ми към тях и моята грижовност, провокираха в мен желание да стана ветеринарен лекар. В последствие, обаче, се замислях дали с точно това искам да се занимавам. Реших, че не бих могла да помагам пълноценно в тази сфера, защото не мога гледам кръв, както и животни в много критично състояние, да правя операции и т.н. Тогава се интересувах и от социални дейности, но се спрях на психологията, защото чрез нея начинът на помагане на хората е по-задълбочен.
Колко продължи периодът на реализация, предвид допълнителните ти квалификации?
Започнах да практикувам почти веднага след завършване на специалността. Първоначално бях социален работник в сдружение, където работих със зрително затруднени хора. След около година и половина, вече практикувах и като психолог, а паралелно се усъвършенствах и прилагах новите знания и умения. Обучението ми до степен майстор в „Позитивна психотерапия“ продължи повече години и при две различни водещи. Сега съм психоаналитик във формиране и се анализирам от осем години. Завърших и близо едногодишен курс по арттерапия. Имам интереси в областта на психодрамата.
Смелостта да следваш своя път
Какви предимства в професионално отношение ти дават тези допълнителни курсове?
Възможностите, които ми дават тези периодични обучения, са че имам по-голямо поле за работа с хора в различни състояния, чрез повече методи и техники. При различните клиенти, съобразно тяхното състояние и нужди, ползвам съответния, най-ефективен за тях метод – било то арт терапия, позитивен подход или друго.
През какви изпитания и предизвикателства мина през този етап от развитието си? Имаше ли хора, които неглижираха твоите интереси, които ти казваха, че вече достатъчно си учила и да продължиш с „някаква нормална работа“?
Много хора се опитваха да прекратят пътя ми на развитие като психолог и особено към частната ми практика. Имала съм негативно отношение от страна на роднини, които заради възрастта им вероятно, бяха убедени, че работата трябва да бъде сигурна и постоянна като място. Не съзнаваха, че така няма как да има особено развитие. В техническо отношение съм имала затруднения с търсенето на кабинет, който да отговаря на нужните стандарти.
Другата страна на медала
С колеги или с клиенти е по-предизвикателно да се работи?
При мен, единствено средата от хора с много по-ниска квалификация и мотивация за работа, са били проблем и изпитание. Усещала съм трудности по отношение на това с какви колеги да работя. Стигало се е до там, че хора, които съм насърчавала да се развиват като психолози и бъдещи психоаналитици, имала съм им доверие и съм ги подкрепяла, имаха неблагоразумието да присвояват моите идеи и да саботират част от общата ни работа. За радост – успявам да се справя с предизвикателните ситуации с клиенти.
Трудно е да си поставен в среда, където посредствеността е приета за норма, но ти умееш да определяш граници и да усещаш интуитивно как да подхождаш. Този вътрешен усет е много ценен и води до все по-голямо израстване и резултати, разкажи за тях.
Да, опитвам се да бъда все по-полезна на хората със знанията и уменията си, със своя над 16 годишен опит. Още като студентка работих като доброволец към различни неправителствени организации и институции. Благодарение на тях трупах опит със ситуации и различен тип потребители на услугите ни. Помагах на хора, жертви на насилие в „SOS – семейства в риск“. В „Бъдеще без дрога“ работих с наркозависими хора. Към клуб „Отворено общество“ работихме с деца, лишени от родителски грижи, с възрастни в тежко състояние, имахме и екологични казуси. Към „Център за социална рехабилитация и интеграция” работих с хора с увреждания. Много рядко, но се случва да приключа терапия на някого, ако не е достатъчно мотивиран, или се опитва да измества приети стандарти на работа при психологията и терапията. Продължавам да приемам хора с различни съдби и казуси.
Вятърът на промяната
Разширяваш своята реализация и с консултации за професионално ориентиране. Сподели за това и какъв тип клиенти ти се доверяват, какво ги вълнува, в кои моменти търсят твоите насоки?
Хората, които най-често се обръщат към мен за професионално консултиране и ориентиране, са най-често от дълго време безработни, както и такива, които не могат изобщо да намерят своето поприще. Измъчват се, че не ги приемат сериозно на работа. Тревожни са, че всеки път се налага да пробват нещо ново, различно, да се явяват на интервюта, често за нещо, което ще извършват с нежелание. Хора, които правят много опити, а не винаги изпитват удовлетворение.
Ще бъде полезно да разкажеш, за тези, които още се колебаят и притесняват от подобни консултации, как протича този процес, какви ползи дава?
По време на срещите коментираме причините за това един човек да е трайно безработен или да сменя често своята позиция. Какво седи зад тези причини? Дали са само социални или и психологически. Моя клиентка ме потърси, заради невъзможността да си намери работа и виждаше това като главен проблем. Но се оказа, че зад него лежи много занижено самочувствие. Изследвайки причините, установихме, че самооценката е следствие на системно домашно насилие и други неблагоприятни фактори на средата. В този случай, проблемът зад лошото представяне на интервюта, се оказа друг.
Как да разберем какво искаме?
Какви са твоите препоръки към хората, на които сега им предстои да направят своя професионален избор? Какви мотивиращи думи може да отправиш, предвид глобалната криза и предизвикателствата, пред които сме изправени?
Първо – да не се страхуват и да не се притесняват. Да вярват на себе си и собствените си сили. Всички имат ресурси, които трябва да ползват пълноценно при търсенето на работа, за добиване на повече увереност, за преодоляване на паник атаки и финансови изпитания. Нека хората игнорират, доколкото е възможно, външните негативни влияния от политически, икономически, здравословни и социални промени, всяващи усещане за страх. Да приемат ситуацията, каквато е и търсят решения. Да обърнат внимание и на своето финансово бъдеще.
В търсенето на личния и правилния път, имала ли си случаи в практиката, когато човек е открил своята сфера, но не и как да се впише по удовлетворяващ начин в нея? Т.е., да разбере според психологическия си профил, че е по-подходящ за различен тип работа – примерно творческа, вместо административна.
Да, имала съм такива случаи и сред клиенти, и сред близките ми. Най-доброто, което можем да направим в тези моменти, е да ги подкрепим в желанието им да се пренасочат към друга дейност или сфера. Имам приятелка, която бе дългогодишен счетоводител, но освен източник на добри доходи, работата за нея бе свързана с отегчение, умора, досада. Сега е сладкар в София, където с радост съчетава своите хобита и интереси в сладкарство и опазване на околната среда.
Кой избира вместо нас?
Динамиката на съвремениия свят, често рефлектира неблагоприятно върху нашия тонус. От своя страна, влошената кондиция ни пречи да вземаме правилни решения. Кои други фактори трява да бъдат на фокус, за да подобрим живота си?
Храненето и храната са от изключително значение за нас, хората, имат пряка връзка с нашия физически и психичен статус и емоционален баланс. Установено е, че ако човек не се храни с качествена, питателна, по-често домашна храна, неговите клетки, концентрация и психика страдат. Не е необходимо да се храним в скъпи ресторанти, а да възпитаме в себе си култура на потребление. Да избираме мъдро това, което даваме на тялото си. Когато не снабдяваме организма си с базови вещества, като вит. D и желязо, които се съдържат в морски продукти и висококачествено месо, например, се получават и невротични промени. Хора, които продължително време се лишават от ценните съставки, изпадат често в депресивни състояния, апатия, хронична умора, висока тревожност, безсъние, понякога дори мисли за прекъсване на живота и т.н. Съветвам клиента да се обърне към диетолог, който е медицинско лице и има дългогодишен преподавателски опит, а не просто към такъв, изкарал курсове за хранене и диетика или за фитнес инструктор.
Предай нанатък
В процеса на обучение и в работната практика, си създала контакти с ценни специалисти в различни области. Насочваш ли клиентите и към други експерти, допълващи терапията ти като психолог, когато има такава потребност?
Все по-често насочвам хората, които ми се доверяват към друг специалист, близък до моята дейност. Доверявам се на професионализма и на лекари, на невролози, клинични психолози. Препоръчвам често като психиатър и д-р Александър Попов. Състоянието на човека се подобрява значително по-бързо и по-цялостно, когато се работи в екип, задълбочено и на много нива. В практиката си сътруднича също с колега – логопед и при необходимост насочвам клиенти към услугите, които предлага. Разбира се, самочувствието ни е свързано също с нашата визия и хармоничен стил на живот.
Верните решения
За финал, сподели лично ти, как откриваш верния път?
Понякога се случва да се замисля дали това е моята насока на развитие, дали да спра, или да сменя своето поприще. Винаги, обаче, се убеждавам, че това е нещото, с което мога да бъда най-полезна. Следвам интуицията си и малките знаци, които се появяват на пътя ми, когато имам въпроси.
Уважаеми приятели и последователи на Имидж Стил Просперитет,
Вярвам, че това интервю е било интригуващо и ценно като насоки и препоръки, както за професионалната реализация, така и за психичното Ви здраве. Пожелавам Ви благоденствие, сила и осъзнатост!
За контакт с Пламена Иванова, може да ползвате следните връзки:
Психолог Варна Пламена Иванова
Психологическа подкрепа с Пламена Иванова
Семинари и книги – професионална литература и обучения
А ето още един начин за лечение на душата – чрез силата на изкуството.
заглавна снимка с нетърговска цел – freepik.com
колаж Имидж Стил Просперитет, кадри личен архив
One Reply to “лабиринтите на душата”
Comments are closed.