В тази публикация главен герой ще бъдат луничките. Онези малки, атрактивни за мнозина, но нежелани от други петънца, които често се появяват на лицата ни.
Един среднощен разговор ме вдъхнови да обърна внимане на този козметичен феномен, а моят коментар бе, че мъжете със сигурност са по-облагодетелствани с по-здрава кожа. Също с това – да стават по-привлекателни с годините, макар и с прошарени коси и бръчици, които им дават по-зряло изражение. А по повод тези с лучинички – предлагам да се порадвате на Peter Badenhop – вляво и Jensen Ackles Edition.
Луничките като визуална визитка
Понякога „целувките на слънцето„ са пръснати предимно около нослето, челото и бузите, но в други случаи може да са обхванали цялата кожна площ – деколте, гърди, крайници…Срещат се и при двата пола и провокират или гордост, или дискомфорт у притежателите им. Със сигурност привличат вниманието и особено ако са по-изразени, трудно остават без да бъдат коментирани, най-често добронамерено и в израз на симпатия.
Не мога да определя какъв точно имидж създават, тъй като те са само фрагмент от цялостното излъчване и не рефлектират върху поведенческите реакции на притежателя, но особено когато са по-дискретни, допринасят за личното очарование и дават усещане за някаква детска игривост.
Защо имаме лунички?
Независимо от цвета – бежов, светло кафяв, сивкав, керемиден, жълтеникав, смята се, че те представляват клетъчно изменение. Причината не винаги е само повишена пигментация, породена от продължителния флирт със слънцето. В повечето случаи, те са неизменни екстри по рождение, но самата им проява е на по-късен етап – в детските или дори зрелите години. Типични са за някои националности – например за ирландците, за представителите на скандинавските страни и други. Обикновено са наследствени белези, но това не е задължителна предпоставка.
За любознателните
Луничките са по-характерни за притежателите на светли кожи и очи-синкави, лешникови, зеленикави, но дори и при по-мургавите представители, този феномен е възможен. Това, по което се различават като вид луничките, е тяхната специфика на поява и устойчивост. В единият случай, когато луничките са тип ефелиди, или по-тъмните – лентигини, променят допълнително своето оцветяване към по-тъмен тон, според атмосферните условия и през студените и по-мрачни месеци изветляват отново.
Дори при интензивна употреба на слънцезащитни продукти, някои лунички, обаче, продължават да са факт. Любопитно е, че през Средновековието, тези напълно нормални за съвремието ни петънца, са били приемани като знак за вещерство и сатанински занимания, напомня списание Мари Клер.
Луничките като вдъхновение
За много хора луничките са привлекателен отличителен белег и не малко модели с изобилни лунички са предпочитани за реклама на различни продукти и дрехи. Дават усещане за свежест, младост и екзотика. Вдъхновявали са не само фотографи, но и художници, писатели, кинопродуценти.
Луничните вероятно са изиграли добра роля в актьорската кариера на Ема Стоун, Луси Лиу, Мегън Маркъл, Иванджелин Лили, както и на Скайлър Гизондо (Джисондо), Дженсън Екълс, Пиърс Броснън, Джеси Уилямс и др. Разбира се, най-популярният литературен образ, който изниква в представите ни е този на очарователната палавница – Пипи.
Познавачите на човешката душа, твърдят, че блондинките и представителите на по-светли кожи с бледожълт или червеникав оттенък са по-капризни, а естествено червенокосите и рижите – с по-ярко изразен темперамент и непокорен нрав. Странно, или не, но има хора, които умишлено си ги татуират?!
Какво казва медицината?
Според д-р Данди Енгелман, хирург-онкодерматолог в катедрата по здравеопазване и директор на катедрата по дерматологична хирургия в Ню Йорк, има разлика между пигментацията, довела до поява на лунички и рождените петънца. “На клетъчно ниво, увреждането от слънчевата радиация означава увреждане на ДНК с последици като разграждане на стягащия за кожата колаген и еластин, които са главните защитници на плътността на кожата”, допълва и дерматолога Алиша Барба от Маями.
Ако луничките са по-скоро естествена особеност, то кафявите петънца, обикновено се свързват със стареене и увреждане, могат да се появят и в резултат на хормонални проблеми, акне и дори генетични промени, поради загуба на баланса в производството на меланин. Петната, за разлика от луничките, са малко по-едри и имат по-ясно изразени граници. Почти винаги са безопасни и не са причина за тревога.
Грижа и поддръжка
Когато се приемат като естетичен проблем, обичайните средства за отстраняване на натрупаната пигментация в тези случаи включва терапия с избледняващи кремове, химически пилинг и лазерно лечение. Един от предпочитаните начини за въздействие е интензивна пулсова светлина (IPL)
Други варианти са апитерапията, криотерапията и замразяването с азот. Ако сте уязвими и имате чувствителна и податлива на пигментация кожа, е добре да посещавете компетентен дерматолог два пъти годишно, за да прецени текущото състояние на кожата и да проследи за евентуални неблагоприятни измениния.
В домашни условия се препоръчва третиране с млечни продукти – сметана, кисело мляко, извара и с естестените киселини, съдържащи се в ягодите, френското грозде, кайсиите, лимоните. Препоръчва и изсветляване със силна отвара от магданоз или лосион от червен лук. Ако Вие имате изпитан и ефективен метод, пишете ми и ще го споделя тук, за да бъдем полезни на читателите.
Вероятно сте се чудили кои цветове за дрехи, грим и коса ще Ви отиват, ако имате лунички. Разберете това чрез консултация-преживяване: Цветовете, в които сияя.
С уважение,
Милена Белчева – Вашият имидж консултант
©Имидж Стил Просперитет
фотокредит заглавна снимка – gabriel-silverio_unsplash.com