Изкуството като кауза

С наближаването на всеки празник някак естествено мисълта и желанието да направим най-добрия избор на подаръци, ни отвеждат до изящни бутикови магазинчета, до приложни ателиета и вдъхновяващи галерии. Едно от тези притегателни места е Галерия Арт Маркони. Тя е не само изложбена зала с избрани творби на изявени скулптори и художници, но и място за литературни премиери, творчески срещи, корпоративни и лични чествания. Какво още, ще ни разкаже Ваня Маркова – дългогодишен галерист и арт мениджър, познат на повечето ценители на изкуството както във Варна, където е позиционирано това арт пространство, така и в цялата страна и зад граница.

Тайната на успеха

Здравей, Ваня! Благодаря, че прие поканата да се включиш с поредната „Творческа визитка“ към моя проект “Признание и призвание”!
Какво, освен изброеното, прави Галерия „Арт Маркони „ различна от подобни в града и каква е твоята работеща тайна да се задържите и отличите на пазара в последните толкова динамични и преломни години?

Привет, всъщност аз благодаря за вниманието. Харесвам твоя стил и начина по който правиш своите презентации и приемам участието си в твоя проект, като комплимент.
За мен понятието галерист, далече надхвърля обхвата и компетенциите на това, което аз мога и правя. Определям себе си, като професионален организатор, или както сега е популярно да се нарича – арт мениджър. Аз организирам целия процес от избора на художниците с които работя, селекция на произведенията, които представям, цялостния процес по аранжиране на изложбата. Това включва рекламирането ѝ, връзка с медиите, осигуряване на публика, обгрижване на творците и ценителите, консултиране при покупка на художествено произведение. Не рядко и ангажимент по доставката му, и аранжиране в дома, в който то ще остане.

В различните галерии има различно разпределение на тези функции, в галерия „Арт Маркони” сме си ги разпределили със съпруга ми – арх. Апостолов, като основно изброените са мой приоритет, а той е моят консултант при оценка на художествените качества на творбите, реставрация, отразяване на събитията, техническа поддръжка и логистика. Наистина сме добър екип!

Тайната ни се съдържа в една дума – отдаденост. Галерията е наш втори дом. Ние обгрижваме еднакво и творците – художници, писатели, музиканти, и ценителите. Всички те са в една графа – приятели. Да, зная че уроците за успешен бизнес препоръчват границите да са ясни, но ни сме избрали този модел и както виждаш – справяме се. Точно в тези преломни години, формулата ни се доказа и въпреки страховете ми, виждам повече съпричастие и загриженост, както за нас и галерията, така и за творците ми. Това, което държавата не прави за тях, го правят хората. Тази година, за съжаление се сблъсквах на два пъти със стресови ситуации, касаещи мои художници и се убедих в силата на човешката солидарност и съпричастност.

Автори и авторитет

Твоята отдаденост, коректност и високи естетски критерии привличат едни от най-стойностните български и чуждестранни автори. Кои от хората, с които работиш, са ти особено скъпи и ценни и като творци, и като личности?

Много пъти съм споделяла, че не робувам на биографии. Кой колко е велик и ще бъде оценен във времето – не решавам аз и малко зависи от мен. Аз избирам да работя с творци, качествени като хора. Имам свои правила, които са се доказали с времето и държа да се спазват. Ние сме посветени на една кауза – изкуството. С много от авторите ми сме изминали дълъг път, подкрепяйки се. Ключовата дума е доверие. За това държа много на Васил Петров, Ивайло Евстатиев, Огнян Георгиев, Стефан Хаджи-Николов и Любен Пашкулски. Тяхната преданост и постоянство ми помогнаха, в първите години, когато налагах галерия „Арт Маркони”.

Тъгувам за Ангел Атанасов/Ачо/, Митко Манолов и Румен Михайлов. Те продължават да бъдат част от афиша на сборните ми изложби и завинаги ще са в сърцето ми. Най-активни и търсени извън страната са: Антон Антонов, Стефан Хаджи-Николов, Васил Петров и Ивайло Евстатиев, но заслугата не е моя. От младите художници, които опитвам да подкрепя и насърча, единствено Ренета Павлова ми дава надежди, работейки усилено и показвайки развитие.

Всичко по план

В галерията се провеждат и планирани, и сборни изложби, които са очаквани с искрено вълнение и се радват на изключителен интерес. Разкажи повече за тези традици, за откупките и емоциите, с които си тръгват гостите.

Календарът на галерията е доста консервативен. Всеки си има запазен месец за изложба, нещо което успяхме да спазим и тази година, въпреки извънредните обстоятелства: Ивайло Евстатиев ми гостува обикновено през март-април, Огнян Георгиев през април-май, за Антон Антонов е периодът юли-август, за Васил Петров – август-септември, Стефан Хаджи-Николов представя творбите си през септември-октомври и Димитър Манолов през октомври-ноември. Сборните изложби са юни-юли и финалната, която обикновено откривам края на ноември, продължава до февруари или март, както ще бъде тази година. Малко са промеждутъците, в които експериментирам с нов автор или тематична изложба.

Продажбите са интересна тема. До сега почти не съм имала случай някой да влезе, да огледа и да каже: „Дайте ми тази творба!“ Всяка продажба е история, която обичам да разказвам. Най-вълнуващите са с картини на Васил Петров, може би защото с него съм работила най-дълго и благодарение на него приятелската ми листа се е увеличила доста. Всяка година за Никулден по стар стил – 19 – ти декември, правим т.н. „Капитанско парти“. Събираме се в галерията с неговите ценители /основното ядро са все капитани/, които са и приятели, а Васко идва специално за случая. Става страхотен купон.

Винаги правим един импровизиран търг с негова, специално подготвена за случая, картина. Васил предварително определя цена, като обявяваме с марж минимум – максимум 50 лева. Присъстващите посочват своите предположения, а печели този, които посочи цена, най-близка до определената от автора. Тази година (2020) успяхме да си направим само лятното капитанско парти – в нашия двор на Кранево, а традиционният търг беше този път виртуален.

Изборите на сърцето

Към какъв вид произведения и жанр имат предпочитания твоите клиенти?

Всеки ценител на изкуството влиза в галерията с думите: „Искам нещо, което да ме грабне”. В тази връзка, имам интересна история с картина на Огнян Георгиев. В една изцяло морска изложба беше включил картина, изобразяваща поляна с лавандула на преден план и със заглавие „Море от цветя”. Пристигна едно семейство от Русе, специално да си купи морски пейзаж – видели картините в интернет. Бяха впечатлени от големия избор и отидоха да се поразходят, преди да вземат решение, като през цялото време обсъждаха три морета. Върнаха се след час и заявиха, че купуват „Море от цветя”. Бях наистина приятно изненадана-това бе картината, която ги грабна.

Публиката робува на техниката масло върху платно, но благодарение на виртуозната четка на маестро Любен Пашкулски, успяхме да спечелим нови почитатели на акварела. В няколко сборни изложби си позволих да отделя едната от големите стени само за акварелни творби. Там, до маестрото, уверено се вписа младото ми попълнение: Клементина Манчева, също Ана Пирева и Ренета Павлова. Градският пейзаж на арх. Владимир Рачев и Петър Андреев чудесно балансираха композицията.

Естетиката като мисия

Имиджът включва не само нашата визия, ценности и обноски, но и това доколко ценим себе си и хората около нас, за което говорят и изборите ни на подаръци. Какво послание предава човек, когато си купува, или подарява произведение на изкуството?

Опитвам се да бъда добрият консултант и да подходя тематично към творбата. Разбира се това е относително, но е много приятно, когато пожеланието може да се свърже със сюжета или заглавието. Обикновено го включвам в сертификата на произведението. Така, тези които го получават, винаги ще си спомнят по какъв повод творбата е попаднала в техния дом. Това е добра следа и за тези, които някога ще наследят картините. Факт е, че произведенията на изкуството ни надживяват, но са и добър знак за нас, в зависимост с какво сме се обграждали – какви хора сме, какъв е бил нашия вкус.

Никога не се дразня, когато се случат клиенти-грандомани, парадиращи с възможността да купят най-скъпата творба. Ако днес те го правят, за да се самоизтъкнат, утре това произведение ще започне постепенно да ги променя, ще променя средата, в която живеят или работят, децата им ще израстват в друга атмосфера. Това си заслужава усилията и търпението, а понякога и унизителното отношение. Всичко е важно. За мен ограмотяването на клиента е също мисия. И съм щастлива,че съм спечелила доверието на такива хора и съм променила отношението им.

Музика, картини, слово…

В галерията има както изключително майсторски и ценни творби за колекционери, така и напълно достъпни картини и приложни изделия. С кои творци, наред с популярните имена, работиш?

Опитвам да поддържам и подаръчни варианти. Ивайло Евстатиев и Стефан Хаджи-Николов ми подготвиха една такава подаръчна серия до 150 лева. В графата под 100 лева влизат акварели на на Клементина Манчева, Севда Драгнева, Анна Пирева и Петър Андреев, както и графики на Любен Пашкулски. Един много ювелирен иконописец от Етъра – Пламен Малинов, също е подготвил малки, изящни икони. От няколко дни в една от витрините греят изделия от ръчно стъкло – сувенири и накити на Диана Раданова.

Пишещите ми приятели успяха и в тези, невъзможни за премиери времена да осъществят своите книги. В момента витринката ми предлага с автограф от авторите: „Лолита от Редута” – сборник разкази на Марин Урумов /авторът е предоставил и няколко екземпляра от първата си книга разкази -„Бакъреният кон”,”По трети петли”- сборник разкази на Йорданка Андреева и „Вината”- роман на Анелия Атанасова.

Ценности и нужди

Потребността за красота е заложена априори в нас. Има ли посетители, които не идват за специален празник и повод, а просто да изберат нещо, с което да зарадват спонтанно душата си?

Винаги съм казвала, че колкото и неограничени финанси да имаш, идва момент, в който не може да купуваш повече, защото си запълнил всички възможни места. Но…можеш да гледаш. Възможностите там са безгранични. Разбира се, загубила съм във времето някои клиенти, които при среща споделят: „Ох, не идвам, защото сигурно пак ще си харесам нещо и ще се чудя къде да го слагам!“. Хубаво е, че идват за подаръци, както и нерядко се изкушават с нещо за себе си. Защото, това което са купили от галерията, е с непреходна стойност и не подлежи на смяна, поради нови модни тенденции, сезони и т.н.

Личният пример

С архитект Георги Апостолов, който е твой личен и бизнес партньор, успявате не само да поддържате духа и очарованието на галерията, но и да придавате винаги приветлива и празнична визия на тихата и невзрачна уличка „Охрид“. Как съумявате, освен всички ангажименти, да мотивирате и бъдете вдъхновяващ пример и за това, напук на масовото убеждение, че в България нищо добро не се случва?

Обгрижвайки галерията и пространството пред нея – ние всъщност го енергизираме. За съжаление рушащата се сграда срещу нас много ни обезсърчава. Градинката, която поддържаме с много усилия, е вече съсипана от падащите отломки, оградата, която опитахме да „опаковаме” със зелена мрежа, върху която подреждах колекция афиши от хитови изложби, е в окаяно състояние. Достъпът до нея е вече възпрепятстван и опасен. Но продължаваме сами да метем улицата, когато сме на работа. За нас не е важно чие задължение е това и какъв е графикът за почистване. За нас е важно, пред вратата да е приветливо и почистено.

Приятелства и партньорства

Кои са хората и партньорите, които неизменно са до вас и подкрепят морално, емоционално и финансово, това, което правите?

Партньори са творците, които вече изредих. Безценни партньори са и журналистите от Радио „Варна”, БНТ, сайтовете: „Варна, през погледа на един чужденец” и вдъхновената камера на Яков Шустов, „Морето.нет”, „Актуално.сом”, „Импресио”, „София прес”, съдействието, което имаме от Емилиян Ялъмов. Благодарна съм на Кирил Аспарухов и Ели Маринова, за изключителната им всеотдайност през годините.
Специално искам да благодаря на Искра Аврамова от „Еконт” и Златка Палазова с нейния екип от офиса на ж.п.гара. Всички те с огромно внимание и разбиране се отнасят към моите скъпоценни пратки. Защото във времето са разбрали, че обявената цена на произведението е валидна днес, но по принцип – то е уникално и безценно.

Освен приятелите ни, през последните години се радваме на вниманието на българи, работещи в чужбина. Те следят извявите ни, пращат свои близки да закупят избраните от тях творби, или ги транспортираме по куриер. Но най-трогателно е, че всеки от тях се чувства задължен да ни препоръча на свои приятели – там, където живеят и тук, в България. Тревожат се за нас и винаги когато се връщат през отпуските, планират и посещение на галерията – било за нещо новичко или за подарък. Наистина е трогателно. Благодаря на Соня Костадинова, д-р Петър Чанков и д-р Светослав Дянков, на семейство Стайкови, както и много други.

Бизнес в динамични времена

Какво, според теб, е бъдещето на галериите, следиш ли тенденциите в световен мащаб и как гледаш на преминаването изцяло към онлайн присъствие и презентиране?

Признавам, че съм консервативна и трудно преглъщам идеята за избор на произведение на изкуството по интернет. Пред екрана понякога цветовете се губят, понякога пък произведението изглежда доста преекспонирано…За мен съприкосновението е много важно. Само така ценителят може да усети енергията на автора и това е определящо за избора му. Защото едно произведение на изкуството не е просто декорация. Хората се привързват към него и във времето могат да променят мебелите си, домовете си, но не и картините. Факт е обаче, че онлайн продажбите процъфтяват.

Възможностите са неограничени. Единственото, което ме утешава е, че тези, които купуват от моята галерия по интернет, са в повечето случаи хора, които ме познават и имат доверие в професионалния ми съвет и в професионализма на творците с които работя. Моля се, малкото ни естетическо убежище да оцелее в тези несигурни времена. Виждам, че хората се нуждаят от атмосферата в него. Промени се и поведението им. Преди влизаха било за да поддържат светските си контакти или по конкретен повод, сега идват просто за да заредят сетивата си. Имам чувството, че включват всичките си сензори и галерията оживява по различен начин, както и те самите излъчват друга енергия, когато си тръгват…

“Пълен напред”

В толкова предизвикателната 2020 година, галерията отбеляза своя 10 годишен юбилей. Каква е равносметката за този изминал период и какво предстои?

Оптимист съм. Както най-трудното, вероятно и най-хубавото предстои, защото, както казва Дани Андреева в разказа си „По трети петли”- „НАЙ-ТЪМНО Е ПРЕДИ СЪМВАНЕ”.

Благодаря за това откровено и вълнуващо интервю. Вярвам, че личните ни избори и отношение, а не обстоятелствата определят нашия живот и бъдеще. Затова съм убедена в дълголетието на Вашия арт център и пожелавам още безброй незабравими срещи и събития!

Преживяване за ценители

Уважаеми читатели,

Имате прекрасната възможност да зарадвате себе си и Вашите близки с внимание и ценен подарък, който ще оценят по достойнство. Галерия „Арт Маркони“ може да посетите на ул. „Охрид“ 22 във Варна, както и да харесате ФБ страницата ѝ Арт Маркони клуб, където периодично да следите за предстоящите текущи събития и премиери.

Интервю: Милена Белчева за Имидж Стил Просперитет
Кадри за колаж и заглавно изображение: личен архив Ваня Маркова

Със сигурност ще Ви бъде полезно да разберете повече и за естетичните критерии при интериорния дизайн. В поредното интервю разговаряме с Ивелина Иванова за нейнотото призвание да внася хармония и красота във всяко пространство. Опознайте домът като тайнство и изповед!