Кои са седемте фактора за пълноценни отношения?
Прилагаме ли силата им ежедневно?
За всяко прекрасно нещо са вложени:
1.деликатност
2.постоянство
3.отношение
4.внимание
5.търпение
6.енергия
7.усет
✔ Това важи и за отношенията с хората. Колкото по-чисти са те, толкова са по-чупливи и всяка наша проекция и натиск, биха били неблагоприятни за тях.
Липсата на деликатност може да направи вниманието обсебващо – още една бариера. Липсата на търпение, може да провокира бързо обезкуражаване, ако не можем да дочакаме резултата. А самият процес е не по-малко ценен и нужен за осъзнаването ни и израстването ни.
Без яснота какво точно искаме като усещане, в което да пребиваваме, енергията ни ще се пилее в различни посоки и неясни намерения. Така, всичко желано ще се случва в някаква незадоволителна степен и на принципа “уж се случва, сякаш има нещо, но не съвсем”
✔Без усет – също, не можем да стиснем първата едра чепка грозде и да я тупнем на тезгяха, подхвърляйки демонстративно някаква една банкнота. Трябва да избираме с отношение и внимание, сякаш това е свещенодейство. И да си представим, макар и за секунди, извървения път, за да достигне това грозде до нас и да имаме удоволствието да бъде част от менюто (живота) ни.
Важно е да му се полюбуваме, да благодарим. Да се обърнем към продавачката (Вселената, Бог, Висшата сила), като се усмихнем мило и ако можем да дадем точна сума – да ѝ оставами такава. С други думи, да не създаваме излишни пречки в случването, както много често правим!
В живота ни не идват случайни хора и ситуации и е по-съществено как реагираме на тях, какво влагаме, а не какво точно ни се е случило. Защото и най-дребния мил жест да получим, и най-голямото чудо да ни споходи, нямаме ли разбиране за него, няма да го оценим и разберем тайната на този дар.
✔Всеки ден светът ни постила цветен килим от вълшебства. Но ние забързани инертно преминаваме през него с калните си обувки и дори не го забелязваме. Или изтръгваме по някой друг стрък и подминаваме.
Макар и в по-друг план, ще споделя нещо лично. Вчера спонтанно подарих цвете на приятелка. Без повод и не като благодарност за нещо, защото самата тя е цвете и подарък за мен и съм признателна, че просто съществува в полето ми. Дори да не се виждаме и чуваме всеки ден, дори да имаме доста различия. Самото пространство, което си даваме, е пълно с красота и хармония, осезаемо, дори да няма пряко общуване.
Така е и с мечтата и желанието ни. Не можем да ги забием с топлийка на стената и да им викнем “Случѝ се!” Но трябва да им осигурим светла атмосфера, в която да се проявят, чиста обич, с която да ги напояваме и наблюдателност за всички малки детайли, които всеки ден постепенно изграждат цялата хармонична картина. Да си взаимодействаме с нея.
✔Докато преобразяваме света си, ние самите минаваме процес на трансформация и ако виждаме светлината, не е нужно да стоим инатливо в мрака, само защото сме свикнали с него. Съществуването ни е благодат, хората, с които усещаме необяснима свързаност, също са благодат. Дори това, което сме определили като нужно за случване, да става по-различно от нашите представите. Защото те са ограничени, но чудесата и възможностите на Вселената – не!
Най-вероятно искате да разберете как да знаете и кои са осемте важни въпроса за всяка връзка?
С уважение:
Милена Белчева,
имидж консултант
фотокредит заглавно изображение : TaylorBrandon_unsplash
снимка в публикацията с нетърговска цел: мрежата